Feb 21, 2014, 4:56 PM

Надбягване с времето

  Poetry » Other
627 0 5

"Включвам се отляво. Само в щрих."
Камелия Кондова

Включвам се отляво само в щрих
на живота в старата балада.
Даже за измените простих
и готов съм повече за ада.

Но до него има време. То
в правите отсечки ме надбягва.
Пада от дървото ми листо,
кичур във косите побелява.

И навярно имало защо.
Пътят ми е пълен с приключения.
На сезон броя си ги до сто.
И намирам нови продължения.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...