Jan 26, 2010, 11:36 AM

Надежда

802 0 0

                                                        Надежда

 

Когато две очи отправени към тебе са,

уплашени, тревожни, молещи,

и виждат в теб жената, майката, надеждата,

опората и вярата от теб очакват.

 

А ти си също толкова уплашена,

тревожна и безсилна, съкрушена,

но трябва да намериш в тебе силата,

куража и надеждата да върнеш.

 

Какво е туй - животът?

Какво е туй - душата?

Без знак и без покана,

връхлита в живота ти бедата.

 

Но ти намираш сили  да се бориш,

не се предаваш лесно, и не искаш,

опитваш се със зъби и с нокти

доброто да извадиш най-отгоре.

 

Намираш в тебе силата и даваш

и Радост, Вяра и Надежда,

с много обич искаш ти да върнеш

живеца, живинката в очите.

 

Отново те да бъдат грейнали и с пламък,

безгрижни, весели и закачливи,

усмивката да бъде пак разцъфнала,

затова отдаваш ти душата си!

 

14.06.2008 година.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ЙОРДАНКА ГЯУРОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...