надежда

-Мъгла. Тъмнина. Празно поле.
-Тишина. Нито един звук.
-Дим. Лек проблясък в тъмното.
-Бели облаци покриват небето.
-Звезди.
-Светлина. Проблясък. Огън в нищото.
-Две блещукащи светлини.
-Много ли са далече?
-Не. Идвам към мен.
-Миг. Изчезват. Няма ги.

-Светлина. Утро. Мирис на пролетни цветя.
-Звук. Песен. Веселба.
-Колко далече ли е тя?
-Достатъчно. Твърде много.
-Две блещукащи светлини.
-Отново огън. Пламък. Светлина.
-Тишина.
-Те идваха при мен.
-Ръка за ръка.
-И отново тъмнина.

-Празни чаши а не светлини.
-Те ли блестяха толкова силно?
-Не. Съмнява ме. Може би.
-Ето ги пак.
-Този път до мен.
-Чаши пълни с надежда.
-Заедно ли бяха?

-Часовник. Звук от стрелки.
-Отново празно поле.
-Тик-так. Тик-так.
-Слънцето се опитва да достигне луната.
-Но без успех.
Тик-так. Тик-так.

 -Гръм. Трус

-Звук. Тишина.
-Часовника спря.
-Сблъсък. Трясък. Удар.
-Звук от счупени стъкла.
-Милиони парченца.
-Въздух пълен с надежда.
-И отново тишина.
-Тъмнина.
-Една чаша.
-Пълна не с надежди а с мечти.