Jun 27, 2012, 10:22 AM

Надежда

  Poetry » Other
581 0 1

Надежда

 

Прекрасно е да зная,

че надежда в мислите си имам.

В песента си искам да намеря

най-добрата и красива дума.

 

И като запален огън

да изричам думи всеодайни.

Далеч да гледам да пътувам,

да вървя по пътищата стари.

 

На безцветната вода ще кажа

да изпие старите ми вопли.

На слънцето ще кажа да намери

едно сърце с любов да ми говори.

 

Стоя под слънцето огряна,

ръцете ми жадни се простират.

Синева очите ми обхващат,

окъпан вятър иска пак да ми говори.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

  • Оптимизъма идва с начина на живот.Обреченоста е съдба от която не можеш да избягаш.Но за да си силен просто трябва да оцеляваш,в противен случай живееш живота си сякаш на заем.А той е хубав стига ти самия да си го направиш такъв но не винаги е така както искаме.

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...