27.06.2012 г., 10:22

Надежда

580 0 1

Надежда

 

Прекрасно е да зная,

че надежда в мислите си имам.

В песента си искам да намеря

най-добрата и красива дума.

 

И като запален огън

да изричам думи всеодайни.

Далеч да гледам да пътувам,

да вървя по пътищата стари.

 

На безцветната вода ще кажа

да изпие старите ми вопли.

На слънцето ще кажа да намери

едно сърце с любов да ми говори.

 

Стоя под слънцето огряна,

ръцете ми жадни се простират.

Синева очите ми обхващат,

окъпан вятър иска пак да ми говори.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Оптимизъма идва с начина на живот.Обреченоста е съдба от която не можеш да избягаш.Но за да си силен просто трябва да оцеляваш,в противен случай живееш живота си сякаш на заем.А той е хубав стига ти самия да си го направиш такъв но не винаги е така както искаме.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...