Във думите остава пепелта
на нашите съмнения и радост.
Но те ще стоплят вечерта
и ще ни върнат да сбереме
останалата топлина
припламваща отдолу.
А утрото ще донесе
пак нови думи –
тихи ручеи .
За да измием вчерашните болки,
за да протегнем чакаща ръка
на свойта обич и деня,
закътани за двама –
надежда, обич, красота.
© Елена Бързева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
