Надежда
След тежката зима в онази година,
настъпи часът на раздяла,
дошла беше пролет, дома ни подмина,
далече от нас прелетяла!
Светът бе помръкнал. Последната пролет
от твоя живот на Земята.
Душата ти беше готова за полет
към другия свят – в небесата.
И днес пак е пролет дошла на Земята,
край мене все чужди са хора.
Остави ми спомен – духа си в цветята
в градинката наша на двора.
Кокичета бели, главици навели,
горчиви сълзици проливат.
Две цели години не са те видели,
без твоята ласка заспиват.
В дома се прибирам, тревожно се взирам:
Ех, дом мой – гнездо на раздори...".
Пред прага се спирам, ръцете простирам...
вратата ми кой да отвори?
И стаята празна. Отлитат си дните,
а нощи – безсънни, безкрайни...
И спомени вечер нашепват стените,
забравени, знайни – незнайни!
От обич към тебе душата прелива,
и денем, и нощем тя броди.
със нашите пътища вечно се слива.
Сърцето към тебе ме води!
Във сънища идваш от време на време,
за мене все тъй си красива!
Сърцето тъгува, но то ще приеме
с надежда, че горе си жива!
Ще минат години – и пак отначало
ще дойде отново душата,
със по-друго име и в по-светло тяло
и пак ще твори на Земята!
Аз искам да бъдеш най-после щастлива,
в небесните Светли Селения,
там, дето душата сега си почива
сред ангели Божи творения!
* * *
И днес пак е пролет, дошла на Земята,
но няма те, мила, сред хората!
Остави ми спомен – духа си в цветята...
В градинката диря опората!
16:50 часът, 10 март 2002
20:50 часът, 18 април 2002
гара Радомир, влака София – Благоевград
* * *
Информация: Днес, 26 март се навършват 23
години от заминаването ѝ зад воала!
-----.--------
(Поемата е включена в: "Къде си,
любов моя - първа книга)
© Иванъ Митовъ All rights reserved.
