May 21, 2017, 5:48 PM

Надежда

566 0 0

С проскубаните стръкове надежда,

над  езерото папрат се оглежда,

премигвайки над клепките слепени,

пенливо ручейче ,преливащо се пени.

 

Сълзите водопадно заваляват.

От мокри струи, дири се явяват.

Попиват се две вади по лицето

в океана разбушуван на сърцето.

 

Болката в дълбочина навлиза,

намокряйки момичешката риза.

С любов, младеж ще я изцежда,

садейки нови стръкове надежда.

 

Ще пърхат клепките свенливи,

в две души танцуващо-щастливи!

Усещащи синхрон във всяка нота,

не ще им стигнат даже два живота!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Божкова All rights reserved.

МаЖор

16.05.2017 год.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...