С проскубаните стръкове надежда,
над езерото папрат се оглежда,
премигвайки над клепките слепени,
пенливо ручейче ,преливащо се пени.
Сълзите водопадно заваляват.
От мокри струи, дири се явяват.
Попиват се две вади по лицето
в океана разбушуван на сърцето.
Болката в дълбочина навлиза,
намокряйки момичешката риза.
С любов, младеж ще я изцежда,
садейки нови стръкове надежда. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up