Надежда
Сякаш вятър неразумен
в посреднощен час
вика приливи безсънни-
чувам ли ги аз?
Две подметки изтънели
търкат влажното шосе,
питат- днес ще се яде ли,
кой живота взе?
Кой ни взе смеха, сърцата-
май крадец е бил
и надеждата горката
някъде е скрил.
Кой покри във прах и пепел
всичките ни дни.
Жизнен дъх за миг усетил
само погледни:
скитат прегладнели псета
молят ни с очи,
а сред тях и ние- ето-
слюнката горчи.
Може би сме го заслужили-
с ум, търпение и нерви.
Безработни и ненужни
все пак трябвало да "верваме".
А подметките ми- верни
пак ме носят по шосето
BMW-та все пък черни
се завръщат от морето.
За надеждата си бяла
се държа с последни сили
ходя яла-недояла
с вярата във хора мили.
И не "вервам", само вярвам
някъде по път да срещна
работа със дата днешна-
край на мрачната ми карма!
в посреднощен час
вика приливи безсънни-
чувам ли ги аз?
Две подметки изтънели
търкат влажното шосе,
питат- днес ще се яде ли,
кой живота взе?
Кой ни взе смеха, сърцата-
май крадец е бил
и надеждата горката
някъде е скрил.
Кой покри във прах и пепел
всичките ни дни.
Жизнен дъх за миг усетил
само погледни:
скитат прегладнели псета
молят ни с очи,
а сред тях и ние- ето-
слюнката горчи.
Може би сме го заслужили-
с ум, търпение и нерви.
Безработни и ненужни
все пак трябвало да "верваме".
А подметките ми- верни
пак ме носят по шосето
BMW-та все пък черни
се завръщат от морето.
За надеждата си бяла
се държа с последни сили
ходя яла-недояла
с вярата във хора мили.
И не "вервам", само вярвам
някъде по път да срещна
работа със дата днешна-
край на мрачната ми карма!
© Ясита All rights reserved.
речта се лее.... 
