Надежда!
И ето пак се зазорява...
И пак се питам: как ще мине този ден?
Лъчите слънчеви ме озаряват,
но пак тъга вилнее люто в мен.
Отново търся обич непозната,
една милувка искам от деня,
една целувка от луната,
за да бъда пак предишната ЖЕНА.
Искам приказка деня да стане,
принцесата да бъда аз за миг,
принц пред мен с цвете да застане,
и да чуят всички моя вик.
Знам,щастие за мене има,
вярвам в малките неща,
и макар в сърцето ми да е още зима,
пак ще бъда някой ден предишната ЖЕНА!
© Дидка Георгиева All rights reserved.
