Надежда за пролет
Тъй се е объркал този свят,
че е трудно днес да се намери
възрастен човек или пък млад,
зъл и сам от студ да не трепери...
Сврели сме се в своите души.
Без утеха, без любов живеем;
Крехката ни вяра се руши
и самотни във проблеми тлеем.
Иде пролет. Но ще скрий ли тя
грозното на много дълги зими?
Иде пролет. Нека с пролетта
да разцъфнат пак душите ни ранени.
Да ни се усмихват нечии очи.
Да ни сгрява нечий огън буен.
Болка повече да не личи
по лицето на живота ни погубен.
Нека дойде скоро пролетта,
весела, живителна и млада.
Нека дойде. И дано да носи тя
топлината, за която всеки страда!
© Ваня Василева All rights reserved.
