Надеждата в очите не можеш да откраднеш!
Надеждата в очите
не можеш да откраднеш!
Надеждата в очите не можеш да откраднеш!
Красотата на мечтите няма да докоснеш...
Те са само мои, със никого не ги деля,
дори егоистка да бъда - това е съдба.
Не ще можеш да изтръгнеш чувството в гърдите,
дори и да опитваш, дори и да боли те.
Силна съм и няма да се предам, разбери го,
и доброто вътре в теб извади - покажи го.
Мирът, любовта - по-възвишени няма от тях,
глава вдигни, изправи се, не гледай с поглед плах.
Към копнежа, изпълващ ръцете, не посягай,
не ще го отнемеш, а на себе си помагай.
Не желай ти моя плам единствен във сърцето,
той чист е и мил като душата на детето.
Не ще можеш да ми го отнемеш и насила,
защото надеждата ми - тя го е родила.
Прекрасното бледорозово утро помни...
сякаш за мен е създадено и ми принадлежи.
Него също не можеш да ми вземеш, мое е,
като го гледам - все едно небето сълзи лее.
Мислите, съзнанието - неприкосновени,
от никого няма да бъдат те победени.
Свободата не можеш да ограничаваш ти...
осъзна ли го? Върху това добре помисли.
Животе, обичам те с цялото си същество
и всеки ден откривам нещо още по-добро.
Дори когато съм тъжна зарад теб се радвам,
защото имаш чар неповторим, който грабвам.
С всяка болка и сълза се чувствам все по-жива,
може малко тъжно да звучи, но съм щастлива.
Всяка радост, била тя и малка оценявам,
за това получавам... защото заслужавам.
Надеждата в очите не можеш да откраднеш!
Красотата на мечтите няма да докоснеш...
Те са само мои, със никого не ги деля,
дори егоистка да бъда - моя е волята!
не можеш да откраднеш!
Надеждата в очите не можеш да откраднеш!
Красотата на мечтите няма да докоснеш...
Те са само мои, със никого не ги деля,
дори егоистка да бъда - това е съдба.
Не ще можеш да изтръгнеш чувството в гърдите,
дори и да опитваш, дори и да боли те.
Силна съм и няма да се предам, разбери го,
и доброто вътре в теб извади - покажи го.
Мирът, любовта - по-възвишени няма от тях,
глава вдигни, изправи се, не гледай с поглед плах.
Към копнежа, изпълващ ръцете, не посягай,
не ще го отнемеш, а на себе си помагай.
Не желай ти моя плам единствен във сърцето,
той чист е и мил като душата на детето.
Не ще можеш да ми го отнемеш и насила,
защото надеждата ми - тя го е родила.
Прекрасното бледорозово утро помни...
сякаш за мен е създадено и ми принадлежи.
Него също не можеш да ми вземеш, мое е,
като го гледам - все едно небето сълзи лее.
Мислите, съзнанието - неприкосновени,
от никого няма да бъдат те победени.
Свободата не можеш да ограничаваш ти...
осъзна ли го? Върху това добре помисли.
Животе, обичам те с цялото си същество
и всеки ден откривам нещо още по-добро.
Дори когато съм тъжна зарад теб се радвам,
защото имаш чар неповторим, който грабвам.
С всяка болка и сълза се чувствам все по-жива,
може малко тъжно да звучи, но съм щастлива.
Всяка радост, била тя и малка оценявам,
за това получавам... защото заслужавам.
Надеждата в очите не можеш да откраднеш!
Красотата на мечтите няма да докоснеш...
Те са само мои, със никого не ги деля,
дори егоистка да бъда - моя е волята!
© Стефка Георгиева All rights reserved.
