Надгробно възвисяване
Върху гроба ми затревен
охлюв разхожда си къщата.
Не съм с един етаж над съседите извисен,
но завистта им и под земята е същата.
© Милко Христов All rights reserved.
Apr 7, 2009, 8:53 PM
Comments
Comments
-
...пак съм тук... къща над къща(или под къща)... и все сме си същите...
-
Стихът ти, Милко, много ми хареса. Много нещо - с малко думи. Среднощен поздрав -
Извисил си се... душевно - по етажите на иронията ти дълго ще се лутат... трагикомичен стих
Editor's choice
Апостоле! 🇧🇬
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Реквием за една буря 🇧🇬
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Разпродажба на спомени 🇧🇬
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Нека нямаш студени недели! 🇧🇬
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Ти 🇧🇬
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
