Нагласа
Дали с пари си,
или… с власт,
все някога ще си отидеш.
За друго мисля в този час.
Какво си искал и дали
ти стига?
То дните си текат,
не можеш да ги спреш.
От теб зависило е само
дали живял си ги в копнеж.
Не малко тръгвания от
живота
на близки и любими преживях.
И винаги с въпроса бяха -
дали аз бях?
Да! Казвах им тогава,
вземи се във ръце!
От тебе се нуждая.
Усмивка озаряваше
поредното лице
и сливаха се във безкрая!
Та, за какво говоря аз сега?
За малкото ни време?
Да подарим си любовта!
И… да я изживеем,
без мисъл… за… и... след... това.
Нагласа…
струва си това.
© Мариана Вълкова All rights reserved.
