Mar 21, 2015, 7:25 PM

Нагоре

  Poetry » Love
450 0 0

Всеки ден започва с теб,

мислите ми нямат шалтер

и не мога да ги спра,

думите ми нямат тапа,

постоянно ги разливам,

непослушни са като шампанско,

и текат по пода и стените,

по лицето ти,

щипят ти небцето

и те гъделичкат.

 

Всеки ден започва с теб –

слушам розови песни

в сивото си ежедневие,

разминавам се със спрели хора,

отминавам

и изчезвам,

все по-нагоре…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивона Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...