Наистина си мислех, че не съм
един от тези, дето все говорят
и тихо като в песен - в нечий сън
със полъха от миналото спорят.
Не мислех, че ще мога да горя
парченцата от бившата надежда
и бледен - под прозрачната луна,
във скрин от тишина да ги подреждам.
Не мислех... но оказа се че пак
забравил съм най-важното ми слово...
и в топлата душа на летен мак
разбито със парченце от олово... ...