Наистина

chvassilev (Чавдар )
223 179

28.07.2015 г., 20:10 ч.

Поезия » Любовна

551 1 5

Наистина си мислех, че не съм

един от тези, дето все говорят

и тихо като в песен - в нечий сън

със полъха от миналото спорят.

Не мислех, че ще мога да горя

парченцата от бившата надежда

и бледен - под прозрачната луна,

във скрин от тишина да ги подреждам.

Не мислех... но оказа се че пак

забравил съм най-важното ми слово...

и в топлата душа на летен мак

разбито със парченце от олово...

... стои и диша мойто бивше "аз",

покрито от илюзии и драми,

останало без сълзи и без глас

от нощните капчуци непоканено...

... забравило - онази благодат,

която го обгръщаше със мрака...

... дочакало - със стон да се родят

звездите по прозорците накапали...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.