Наистина
Наистина си мислех, че не съм
един от тези, дето все говорят
и тихо като в песен - в нечий сън
със полъха от миналото спорят.
Не мислех, че ще мога да горя
парченцата от бившата надежда
и бледен - под прозрачната луна,
във скрин от тишина да ги подреждам.
Не мислех... но оказа се че пак
забравил съм най-важното ми слово...
и в топлата душа на летен мак
разбито със парченце от олово...
... стои и диша мойто бивше "аз",
покрито от илюзии и драми,
останало без сълзи и без глас
от нощните капчуци непоканено...
... забравило - онази благодат,
която го обгръщаше със мрака...
... дочакало - със стон да се родят
звездите по прозорците накапали...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Чавдар Всички права запазени
