Наистина ли си отива
„Наистина ли си отива лятото?
Наистина ли? Лятото ме гледаше...”
Хр.Фотев
Но лятото към мен не гледаше.
Кръжеше на есента във погледа,
в очите ù, тръпчиви мушмули.
И в утрините – късополите,
я будеше, в росата шушнейки.
А после, на раздяла сядаше
до окосените ù глезени.
Привличаше го голотата ù,
как листопадат раменете ù,
как наедряват щедро дюлите
и порива му закопчават в роклята.
Тогава вятърът ги брулеше,
сърдит, че лятото докосва я.
Мен липсва ли ми тази грациозност
и зрелостта на есен, нейната екзотика?
Любовите ми са квадратно-сложни
и всичко във живота ми – наопаки.
Аз имах скъпи нанизи на шията
от десет малки голи истини,
които времето по ред убиваше,
съвсем като героите на Кристи.
След всяка смърт – смирено постене.
А мъката в синци ме свиваше
и нижеше връвта за носене,
с която Господ отбелязва живите.
Днес пазя десет малки болчици.
А лешоядите са хиляди!
Не знам случайно ли, нарочно ли,
но все ме слагат при щастливите.
Остана лятото – любов единствена,
и няколко добри метафори.
Така поне ще ме обича в стихове!
Наистина ли си отива лятото?...
© Теди Савчева All rights reserved.
