Наивност feat. Неопитност (детска му работа)
И захвърлям
глупавите
чувства на боклука
Не, любов!
Недей се спира тука!
Наивно бе да вярвам
и да се залъгвам
за "истински" химери
да мечтая
и желая
-"На Земята слез, момиче!"
приеми реалността!
-"Теб никой не обича"
свиквай с мисълта!
Та ти сама не се обичаш -
как искаш го от друг?
Глупак! Животът не е толкова сложен.
Но не чакай на тепсия всичко той да ти предложи.
И аз сама не крия,
че губя вяра от време на време.
Вяра в какво ли?
В доброто, любовта и хората, и в мене.
Отвсякъде ще се намери
кой да ме обори
с утопии красиви
и какви ли не химери.
Да върне вярата в доброто,
че правдата надмогва злото.
Добра страна на нещата да покаже,
светът в различна светлина
- приятелство, хармония и добрина!
И то излезе, че животът е хубав даже...
П.П. Може би първите ми опити в лириката... Да, първите са... Надниквайки в бездната на отчаяната ми, комплексирана и типично-тийнейджърска същност, реших да ги публикувам... Напомням Смирненски, нали - с противоречивите теми за нещастието и вярата в новия ден... хаха;>
© Нежното Ласо All rights reserved.
