Най-добрият поет
Помня от детството чуден куплет,
нашепван ми с майчина нежност:
- Сине, даже голям и напет,
да израснеш в красива безбрежност;
не забравяй, сине, да бъдеш Човек!
Не отвръщай очи от красива мечта,
не замествай безпаметно злото със зло...
Животът ни, сине - е изгревът нов
и прекрасният залез, влюбен в нощта...
Ала не вслушах се в този куплет.
Бързах, препъвах се, виех от мъка.
Вярно, израснах голям и напет,
но все по-прегърбен от нова разлъка.
Пробивах си път през съдби, през интриги,
вкопчен безумно в проклетото его.
И вместо награда, Съдбата – с вериги,
прикова ме вовеки за него...
Спомних си оня тъй чуден куплет,
римуван ми с майчина нежност;
и тогава разбрах – най-добрият поет
е всъщност Животът, отгледал Надежда...
Кирил ПАЛАЧОРОВ, 09.11.2011, Бургас
© Кирил Ганчев All rights reserved.
