Помня от детството чуден куплет,
нашепван ми с майчина нежност:
- Сине, даже голям и напет,
да израснеш в красива безбрежност;
не забравяй, сине, да бъдеш Човек!
Не отвръщай очи от красива мечта,
не замествай безпаметно злото със зло...
Животът ни, сине - е изгревът нов
и прекрасният залез, влюбен в нощта...
Ала не вслушах се в този куплет.
Бързах, препъвах се, виех от мъка.
Вярно, израснах голям и напет, ...