Най-дългият път

Най-дълъг е пътят до теб.
Не вървях ли достатъчно...
Как ме брулеше вятърът.
Не отвори врата,
с катинар заключи
сърцето си.
От разум не си позволи
да ме имаш.
Как те исках,
като златна пара,
като слънце в нощта
и отвътре ми беше
мъничко пусто.
От свян не посмях
да те доближа
моя несбъдната,
нежна мечта,
а по пътя поникнаха
плевели...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Fabiana (Галя Николова)

2012-06-23T00:05:45+03:00

Благодаря ви!
kalin8 (Борис Калинов)

2012-06-21T23:15:15+03:00

Хубав стих!
Поздравления!
Б.
ekstasis (Михаил Цветански)

2012-06-21T22:07:40+03:00

Хубаво!
Поздрав!
valantai155 (Валентина Иванова)

2012-06-21T19:42:00+03:00

Хареса ми много! Поздрав!
contessa (Светла Асенова)

2012-06-21T14:00:59+03:00

Толкова ми хареса, че не знам, какво точно да кажа.
Fabiana (Галя Николова)

2012-06-21T13:58:49+03:00

Аз за съжаление не разбирам какво означава в случая едно многоточие.
Моите уважения!
contessa (Светла Асенова)

2012-06-21T10:53:59+03:00

...

Най-дългият път

Най-дългият път

Свързани произведения

Comments

Random works