Oct 23, 2015, 9:39 PM

Най-голямата ми грешка

  Poetry » Love
561 0 0

Ах, колко глупав бях, че ти повярвах
и те помислих аз за истинска жена....
за това, че всичко мое аз ти дадох,
а ти жестоко с мен се подигра....

Бях се заслепил от твойта красота
и забравих, че все още си дете....
и макар, че е само цифра възрастта
беше студено като камък твоето сърце!

Не съм и вярвал, че ще стигна чак до тук,
но явно аз живеех с затворени очи....
Дано живота те накаже и да не срещнеш друг,
за това, че толкова жестоко ти ме нарани!

Ах, колко глупав бях, че не си дадох сметка
и сега разбирам колко са опасни красивите жени,
за това, че мъжкото сърце те омагьосват
и след себе си оставят само болка и сълзи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калоян Калинов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...