Ах, колко глупав бях, че ти повярвах
и те помислих аз за истинска жена....
за това, че всичко мое аз ти дадох,
а ти жестоко с мен се подигра....
Бях се заслепил от твойта красота
и забравих, че все още си дете....
и макар, че е само цифра възрастта
беше студено като камък твоето сърце!
Не съм и вярвал, че ще стигна чак до тук,
но явно аз живеех с затворени очи....
Дано живота те накаже и да не срещнеш друг,
за това, че толкова жестоко ти ме нарани!
Ах, колко глупав бях, че не си дадох сметка
и сега разбирам колко са опасни красивите жени,
за това, че мъжкото сърце те омагьосват
и след себе си оставят само болка и сълзи!
© Калоян Калинов All rights reserved.