Най-хубавото случва се накрая…

Понякога си мислиш – има време,

когато отишъл си някъде много надалече

и да покажеш чувствата се все не смееш,

а така бързо идва последната вечер…

И тогава нищо не е от значение,

няма време за флиртове или игра,

премълчани думи преди от притеснение,

на гърлата ви заседнали са сега…

И точно тази вечер се виждате най-красиви,

склонни да размените най-съкровените слова,

прегръдките са така близки и горчиво-щастливи,

защо трябваше да чакате досега…

Човек, който може би няма отново да срещнеш,

прегръщаш с цялата нежност и копнеж на света,

и няма време да мислиш обичаш ли го или харесваш

и без друго всичко ще приключи сутринта…

И за първи път с такава страст танцувате,

емоции и чувства да пазите няма за кога,

щастливи сте, че най-после се целувате,

а сърцата ще се пръснат от любов… и тъга…

Как боли и как се чувствате … аз всъщност зная,

всяко пътуване има своята последната вечер,

а често най-хубавото случва се точно накрая,

за да остане силно, неизживяно... и може би вечно…

 15/16.06.2015