Най-истинското откровение
Забрави ме!
Така разголена и млада,
изкусителна и истинска до разраненост.
Любовта ще мине лесно,
ала белези от клада,
те остават... като кървяща непотребност.
Не искам да узнаеш,
какво дяволът ми е заръчал.
Как взема той души поискали от мене любовта.
Нямам сили
да ме видиш как и аз се гърча,
защото срещнах теб, а е безумна тази цена.
От всички...
от многото мъже любов копняли
само ти недей! Душата си не му ти давай!
От всички...
от многото жени тебе пожелали
избирай си, но само мен не пожелавай.
Ангелска жена
съм аз, ала с демони в очите.
С перата бели
ще обгръщам ти душата.
Ще обичам като за последно,
а сълзите
отрова са, когато станат острие перата.
Не узнавай
колко невъзможно те обичам...
За да те пусна където огънят е смъртоносен.
И устни ще прехапя
до кръв, любовта си да отричам.
Имай милост, недей с нежност ги докосвай.
Пусни ме...
до де има как такава да си ида,
нецелуната, нелюбена, желана нечовешки.
Спомен остава,
ако някой умира.
Затуй заличи ме ... и не пали за мен свещи.
Хвани ръката ми, нека те прегърна
и танцувай...
Днес наистина обичам... за Последно.
А ти сънувай...
Заличена ще живея в теб безследно...
© Даниела All rights reserved.
