Най-красивата влюбена лудост!
Аз забравям за хорските приказки.
С бързината на лъч в тъмнината.
На душѝ не угаждам – от ниските.
И подрязвам из дъно крилата им.
Не намирам с очи изкушения.
И не търся. Та ти съвършена си.
Моят свят и съдбовно спасение.
Сбъднат блян на сърце, украсено.
Имам белези грозни по дланите,
недокосвали толкова хубост.
Ти си нежност, лечима за раните.
Най-красивата, влюбена лудост!
Да говорят за мен, че наивен съм.
Вечно - щастие, търсещ на сляпо.
Аз проглеждам веднъж. Да те видя –
мое чудо! И всичко най-свято!..
Стихопат.
© Данаил Антонов All rights reserved.
