13.06.2019 г., 9:08 ч.
Най-красивата влюбена лудост!
Аз забравям за хорските приказки.
С бързината на лъч в тъмнината.
На душѝ не угаждам – от ниските.
И подрязвам из дъно крилата им.
Не намирам с очи изкушения.
И не търся. Та ти съвършена си.
Моят свят и съдбовно спасение.
Сбъднат блян на сърце, украсено.
Имам белези грозни по дланите,
недокосвали толкова хубост.
Ти си нежност, лечима за раните.
Най-красивата, влюбена лудост! ...
С бързината на лъч в тъмнината.
На душѝ не угаждам – от ниските.
И подрязвам из дъно крилата им.
Не намирам с очи изкушения.
И не търся. Та ти съвършена си.
Моят свят и съдбовно спасение.
Сбъднат блян на сърце, украсено.
Имам белези грозни по дланите,
недокосвали толкова хубост.
Ти си нежност, лечима за раните.
Най-красивата, влюбена лудост! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Данаил Антонов Всички права запазени
Предложения
-
-
Избухваха любови отведнъж и гаснеха пожари пред очите ми, завръщаха се много не веднъж и с нова обич...
-
Няма такава вълшебна боичка, толкова живо променливо морска – счупено връхче на молив от сричка; дет...
-
Узряха тишините ми. Презряха. Изсъхнаха стеблата им до корен, че все във грешния сезон цъфтяха и зат...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
