... защото болката е властна! Не се обръщай! Докато чашата пресъхва...
Най–лютата обич...
След края...
Ако ме докоснеш,
няма да убия мисълта, че е само миг! ...
Този танц извън реалността...
този свят без граници, в който
дори въздухът не ми е нужен!
Този миг, на който посветих миналото
и всичко, което ме болеше! ...
Обичам те толкова много,
че се страхувам да бъда мила!
Ти никога не ме допусна до себе си.
Така аз не ти дадох любов открито!
Когато съм груба с теб - ...
Пак ще дойдеш, в миг на очакване, да ме удавиш в наслада!
Тогава ще вкуся как самотата в болката гасне.
Няма да има място, където да те оставя,
пак ще си тръгнеш... за да дойдеш!
Тогава... ще затвориш очи - ...
Събрах ги в едно, после ги пъхнах, между редовете,
размазани на листа. Изписват и прочитат, рисуват я дори - душата!
Сътворих ги, извън реалността!
***
Интересувам се от това, което ме държи под напрежение, правя ...
Когато тръгвам, съм с вдигната глава,
спомняйки си мига, довел ме до това.
Щом взимам решение, то е крайно,
това ме отделечава от началото,
което е стоплящо и смайващо, ...
Аз не те обичам днес, а ти ще ме обичаш ли и утре?
Знаеш ли, уморих се да говоря с теб, докато ти мълчиш.
Да те прегръщам и да се чувствам сякаш съм чужда.
Да те целувам, пробягвайки...
Да не ме поглеждаш, за да трепна, ...
Повиках те... дойде.
Потърсих те... чакаше ме.
Поисках те... ти ме отне.
Не спираш да мислиш за мен - моята мисъл си ти!
Щастлива да съм искаш - само ти да си! ...
Когато се Усмихнеш съм щастлива,
а Погледнеш ли ме виждам чудеса,
разходките с теб са безценни,
и сякаш сме в безкрайни небеса.
Докосвай тялото ми, нежно, ...
Не Искам да съм мечта. Искам да съм реалност!
Не Искам да съм спомен. Искам да съм настояще!
Не Искам да съм сълза. Искам да съм блясък!
Не Искам да съм тъга. Искам да съм радост!
Не Искам да съм болка. Искам да съм щастие! ...
Прегърна ме и после бавно тръгна,
обърна се и видя, че ме боли.
Разбрах, че искаш да се върнеш,
но с ръка ти махнах : "Продължи!".
Пред мен се губеше твоят образ, ...
