Най-много истини се казват във мълчание
Най-много истини се казват във мълчание –
когато и стрелките сякаш спират.
Две педи място – са безумно разстояние,
когато две души не се намират.
Най-много самота се крие в близост –
в която чувствата са разпилени...
На сто посоки! Като бяла риза –
съшита някак си – с конци зелени.
Събирам – и последното си бяло,
останало под счупеното "вчера"
Сълзите – са обречено начало.
Но, то и утре – пак ще ни намери!
Луната се смълча, обляна в кърви.
Като любов – от болка премълчана...
Ти нямаш сили да ми кажеш "тръгвай"
Аз – още имам сили. Да остана.
© Гълъбина Митева All rights reserved.
