Най-необходимото
Не искам вещи.
Те са бездушевни
и вместо да лекуват,
ме ограбват.
Не знаят как да чувстват,
да са верни,
а някой ден,
те няма да ми трябват.
Тогава друг ще дойде
да ги вземе
и прах ще позабърше,
малко восък.
Предметите не помнят.
Те са земни
и няма с мен оттатък
да ги нося.
Аз искам само
най-необходимото.
Стени, които няма
да се срутят.
Една ръка,
която да е сигурна.
Неща, които
няма да се купят.
Те са бездушевни
и вместо да лекуват,
ме ограбват.
Не знаят как да чувстват,
да са верни,
а някой ден,
те няма да ми трябват.
Тогава друг ще дойде
да ги вземе
и прах ще позабърше,
малко восък.
Предметите не помнят.
Те са земни
и няма с мен оттатък
да ги нося.
Аз искам само
най-необходимото.
Стени, които няма
да се срутят.
Една ръка,
която да е сигурна.
Неща, които
няма да се купят.
© Елица Стоянова All rights reserved.
