Наказание
Кармата своя ще нося,
за внимание няма да прося.
Порасна на мама детето,
самичко си бърше нослето.
Решава и мама отрязва,
телефонният повик отказва.
Таяло в сърцето обиди,
че мама далече отиде.
То най-добре знае самичко
как мама понасяше всичко.
„Достойнство не ти ли остана?"
попита веднъж свойта мама.
Самичко багажа събира
„Иди, намери си квартира".
Дава надежда голяма
и напътствия на своята мама.
И мама изпада в заблуди,
объркана в своите нужди.
Чак сега сама осъзнава -
детето наказания раздава.
За да накаже тате сурово,
мама да жертва дори е готово.
За толкова грижи - награда,
наказа мама да страда.
© Нели All rights reserved.
