Наказанието - 09.02
Няма нужда от...
/пародия - от 04 до 09 февруари/
О, скрий се!
Идвам, усещаш ли,
злокобен, прашен
и нахален град?
Замислените ми стъпки
сред купища боклуци,
зловония
и страшна смрад,
която и прехваления,
на „световно ниво” завод
не би могъл да „изсмуче”!
Посрещни ме!
Това тук си ти!
Зловещи сблъсъци
и суетня на светофара,
аларми виещи
насред потопа,
полицейските коли
/незнайно защо
откраднатите с „откуп”
са много повече/.
Свистящи спирачки,
строшени стъкла,
на трамвайна спирка...
...и бързат... и бързат.
Закъде! И те не знаят!
И само защото снобското
изживяване го изисква.
Затова, че трябва
да те прецакат, прегазят.
Почти през ден
е някой в кома,
изваждат го смлян
или изгорял, на части –
изтлял от общочовешка
глупост или
пък дрегера показал...
Посрещни ме!
А може и така!
Още ли искаш
да сме в тая лудница?
И какво – казваш си -
идва поредната
провинциална дама
с резедавата си капела,
която ти обеща...
да се срещнете
в Борисовата
/там не беше ли
и София ленд /
Посрещни ме!
А най-вероятно така!
Абе, с две думи –
струва ли си да си
задръстя белия
дроб с олово
а и джоба на белия
панталон, а кожата ми
не ще е пощадена от
диоксини, хлор и цялата
таблица на Менделеев.
Да не дава господ да
попадна на смог –
често срещано явление
по възлите транспортни.
Посрещни ме!
Така ще е докато
стигна до „Македония”
/като заклет синдикалист
май само него познавам
като петте си пръста/.
Нищо, че обичам
да се завирам
около Галерията и
„Невски” или да търся
най-новите книжчици
на „Славейков”.
Все пак – посрещни ме!
11.08.2006год.
/пародия - от 04 до 09 февруари/
О, скрий се!
Идвам, усещаш ли,
злокобен, прашен
и нахален град?
Замислените ми стъпки
сред купища боклуци,
зловония
и страшна смрад,
която и прехваления,
на „световно ниво” завод
не би могъл да „изсмуче”!
Посрещни ме!
Това тук си ти!
Зловещи сблъсъци
и суетня на светофара,
аларми виещи
насред потопа,
полицейските коли
/незнайно защо
откраднатите с „откуп”
са много повече/.
Свистящи спирачки,
строшени стъкла,
на трамвайна спирка...
...и бързат... и бързат.
Закъде! И те не знаят!
И само защото снобското
изживяване го изисква.
Затова, че трябва
да те прецакат, прегазят.
Почти през ден
е някой в кома,
изваждат го смлян
или изгорял, на части –
изтлял от общочовешка
глупост или
пък дрегера показал...
Посрещни ме!
А може и така!
Още ли искаш
да сме в тая лудница?
И какво – казваш си -
идва поредната
провинциална дама
с резедавата си капела,
която ти обеща...
да се срещнете
в Борисовата
/там не беше ли
и София ленд /
Посрещни ме!
А най-вероятно така!
Абе, с две думи –
струва ли си да си
задръстя белия
дроб с олово
а и джоба на белия
панталон, а кожата ми
не ще е пощадена от
диоксини, хлор и цялата
таблица на Менделеев.
Да не дава господ да
попадна на смог –
често срещано явление
по възлите транспортни.
Посрещни ме!
Така ще е докато
стигна до „Македония”
/като заклет синдикалист
май само него познавам
като петте си пръста/.
Нищо, че обичам
да се завирам
около Галерията и
„Невски” или да търся
най-новите книжчици
на „Славейков”.
Все пак – посрещни ме!
11.08.2006год.
© Мери Попинз All rights reserved.
