Когато за първи път те зърнах,
ти в менe не запали любовта,
но после имах шанс да те прегърна
и стана ти за мен света.

Помислих си, че само си играеш
и времето запълваш с мен,
но когато от любов сияеш,
трудно е да бъда заблуден.

И щастие, за мене непознато,
изпълни моята душа
и страдах истински, когато
от мен далечe си била.

Очите ти ме заплениха,
поставиха ме в нежен плен,
разкриха истината скрита
- от любовта съм победен.

Но тази сбъдната мечта
за най-красивата жена,
колко малка е била,
когато станах аз баща.

Животът ми така се стече,
пораснах и оплешивях
и в три посоки ме повлече,
неправилната аз избрах.

Вината моя е била
и сам сега у нас седя
и пиша ли? Не знам
за този сбъднат блян.