Накъдето ме отвее вятърът
Тогава аз бях цвете, напъпило през пролетта.
Под слънцето растящо, обляно в светлина.
На топъл дъжд се радвах, но и тежки бури преживях.
Танцувах често с вятъра, но и изтръгната от него бях.
Едвам бях разцъфтяла и исках дълго да крася света.
Ала прекършена умирах, познавайки тъй бегло радостта.
Дори на друг да я доставя, така и не успях.
С любов да бъда подарена, какво е - не разбрах.
От вятъра да се откъсна не можах. Подмяташе ме все напред-назад.
И за минута нежност аз търпях цели дни, обгърнати във хлад.
Ала готова съм да прекося така със него цялата земя,
изгубвайки се бавно, лист по лист, разкъсвана в нощта.
© Анна Томова All rights reserved.
