Налей си любов

Дъх, в очите звук от пиано,

пропукана младост във рамка,

натрошена, излишна, свободна,

отхапах, бях разтворена книга,

пламък в студена, уморена ръка,

с напукани устни редях пасианси,

удавен в гласа  е поредният ден.

Налей ми останка прощална,

със стъкло по гръдта ти рисувам,

дълбоко, отвътре, не спирай, тупти,

попили мастило, разтворени рани,

цената се плаща, пепелника е пълен,

късах думи от теб над бездна от сласт,

с писък завих се, от илюзии мокра.

Дрехите мръсни, горяха в сълзи,

в разпадащ се свят, чадъра свалих,

изгубени капки, налей си любов,

да бъда копнеех, затворих очи,

пристъпих, непрогледно валеше,

за мъртвите прошка издигнах,

червени трохи в шепи от хлад,

гладен е края.