Jul 19, 2011, 8:03 PM

Нали?

  Poetry » Love
1.1K 0 1

Нали когато любовта си отива
и когато с любимия се разделиш,
усещаш как сърцето ти изстива
и не можеш миналото си да промениш?


Нали когато двама се разделят,
двама, свързващи ги любовта,
сълзите ти оставят кървава постеля,
защото изгубваш от живота радостта?


Нали когато застигнат те спомени
и разбереш, че вече си сам,
избърсваш от лицето сълзите отронени,
за да възвърнеш на живота красивия блян?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...