19.07.2011 г., 20:03

Нали?

1.1K 0 1

Нали когато любовта си отива
и когато с любимия се разделиш,
усещаш как сърцето ти изстива
и не можеш миналото си да промениш?


Нали когато двама се разделят,
двама, свързващи ги любовта,
сълзите ти оставят кървава постеля,
защото изгубваш от живота радостта?


Нали когато застигнат те спомени
и разбереш, че вече си сам,
избърсваш от лицето сълзите отронени,
за да възвърнеш на живота красивия блян?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...