Нали като невеста бях дошла
Защо страхуваше се да ме пуснеш?
Пристъпих прага не като подлец.
Бе истински, когато ме отблъскваш.
Та аз не бях дошла като крадец.
Дойдох единствено като невеста,
живота ти с любов да Сътворя.
Огнището да пазя от умора.
Дори готова бях да изгоря!
Не исках във дома ти да тършувам.
Аз нямам алчни, пъргави ръце.
Копнеех нощем тихичко да милвам
най-чаканото детско личице.
Поисках много мъничко от нещо,
което те притискаше тревожно.
Да те обичам се оказа грешно.
Да ме поискаш беше невъзможно.
Страхуваше се колко съм ти чужда,
когато тъжен мислеше за друга.
Как няма я до теб, а ти е нужна.
И давиш се със някаква „съпруга”.
А после бързо сви по свои друми.
Продаде всичко, купи и спечели.
Нали умел търговец си на думи.
Захвърлил бе ненужната постеля.
***
Отминаха две тежки, хладни зими.
Сама приспивам свойта дъщеря.
Редя спокойни и красиви рими
и уча я да вярва в любовта.
... нали като невеста бях дошла.
© Димитрия Чакова All rights reserved.
