Нали разбираш, това е Висоцки
Я коней напою, я куплет допою.
Хоть мгновенье ещë постою на краю!
Преди да падна в пропастта и да изчезна,
как искам тихо да приседна на ръба му,
на неговия ръб до неговата бездна,
над гласа му.
Там въздухът не стига хич за двата дроба,
там има и мъгла, и вятър, няма милост,
и всеки порив към живота е прокоба
и бесило.
И няма начин, ще се пада, ще се пада,
и няма избор, няма глътка изненада,
а само гриви, разпилени сиви гриви,
копита, и залитат, и са страшно диви...
Какво е туй, вулкан в небето ли клокочи?
Или кръвта ми ме дере, разслепоочен?
Ще потече и ще кънти срещу съдбата,
ще повлече и Бог, ще срине празнотата.
Аз нямам нокти да се върна.
Аз гълтам страх и ще повърна.
Аз нямам звук да се загърна.
Безкрайна тайна тишина над необята...
Преди да падна, съм умирал триста пъти.
Как искам този път във него да изтлея
и черен въглен, от света да се откъртя,
да се отпея...
*
http://www.youtube.com/watch?v=shi_TBr_TbI
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
