Те някъде потънаха,
добрите намерения,
изгубиха се в купчини писма,
а после през прозореца
отнесе ги течение
и улицата побеля.
На сутринта чистачките,
с оранжево препасани,
нахвърлиха в контейнера с метли,
а после се изсипаха
в квартална кафетерия
да пушнат фас, преди да завали.
Откараха ги в Суходол
добрите намерения,
прилежно ги балираха. На куп,
забрави ги Фандъкова,
забрави ги Големия
Б.Б. Какъв боклук?
© Павлина Гатева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
