Aug 6, 2007, 9:43 PM

Намерения път...

  Poetry
842 0 1
... Лъкатушат мислите...
рисуват истини... мечти...
Разпъват картата на спомена
и търсят пътя...
А ти най-вярната посока,
все убягваш...
И бягаш по пътеката
търкулната...
Аз след теб, по стъпките
оставени,
следя те и мечтая...

Дано не те открия скоро!
Че търсенето ми дарява
най-намерения път...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анелия Кирчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...