Oct 18, 2007, 11:59 PM

Намира отклик, загубва миг

  Poetry
1.5K 0 4
Очите пъстри,
сърцето бистро,
мечтите чужди,
светът познат.

Мечтае силно,
решава бързо,
намира отклик,
загубва миг.

Сега наивна,
но не и тъжна,
проглежда бавно,
но пак неясно.

Усеща отклик,
намира пътя.
Сега сама е
и пак за миг.

Намира отклик,
загубва миг,
мига загубен
не остави лик.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Исмет Хаджи All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...