Намиране
Залезът кърви във тишината
и взривява разум и мечти.
С диви ветрове летя нататък,
накъдето, знам, ме чакаш ти…
Времето пришпорва хоризонта
и обяздва нощното небе.
Аз сама със себе си се гоня,
щом страстта към теб ме призове…
И сънувам буйни хергелета,
конски тропот, луда свобода.
После някой сплита ветровете
и ме прави кротка и добра…
Но за кратко. Как река ще вържеш?
Бентовете тя ще разруши
и покоя в лудост ще обърне,
щом любов я мами в две очи.
И красива, като диво цвете
пак ще скита с първите лъчи.
А когато пътя си намери,
в нова обич ще се прероди….
© Йорданка Господинова All rights reserved.
