May 21, 2008, 12:18 AM

Наполовина

Poetry » Love

946 0 1

Наполовина

Половин луна ме гледа, сякаш разсечена е с нож...
Аз гледам я и питам се дали ще се изпълни?
Ако не през тази, то през следващата нощ.
Тя гледа ме, сякаш другата половина не ще се появи.

Черни и злобни облаци разделят ни сега.
Все повече и повече отдалечават я от мен.
Не я виждам. Скри се! Тъмнина!
Отново зачаках с моята половин душа!

Мечта ли е да се завием под едно одеяло?
Май Самотата ще ни забрани да бъдем цяло!
Заповедта и тъй трудно изпълнима,
а последващата болка - тъй жестока и необяснима!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Dark_Island (Таня Георгиева)

Хубав стих!Поздрав!

2008-05-21T07:30:21+03:00

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0