May 21, 2008, 12:18 AM

Наполовина

Poetry » Love

948 0 1

Наполовина

Половин луна ме гледа, сякаш разсечена е с нож...
Аз гледам я и питам се дали ще се изпълни?
Ако не през тази, то през следващата нощ.
Тя гледа ме, сякаш другата половина не ще се появи.

Черни и злобни облаци разделят ни сега.
Все повече и повече отдалечават я от мен.
Не я виждам. Скри се! Тъмнина!
Отново зачаках с моята половин душа!

Мечта ли е да се завием под едно одеяло?
Май Самотата ще ни забрани да бъдем цяло!
Заповедта и тъй трудно изпълнима,
а последващата болка - тъй жестока и необяснима!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Dark_Island (Таня Георгиева)

Хубав стих!Поздрав!

2008-05-21T07:30:21+03:00

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0