Загледана напред.
Загледана
към извора,
все още празен,
но приготвен вече.
За мига,
когато сам
ще се отвори
и първата вода
ще потече.
Мълчанието тук
ще се превърне в песен,
ще забълбука
в нечие сърце.
И погледът
ще заискри от цялото,
търкулнато като кълбо
напред.
Тя ще последва
новото начало,
началото на
Своя Век.
Загледана напред.
© Кирилка Пачева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
