Загледана напред.
Загледана
към извора,
все още празен,
но приготвен вече.
За мига,
когато сам
ще се отвори
и първата вода
ще потече.
Мълчанието тук
ще се превърне в песен,
ще забълбука
в нечие сърце.
И погледът
ще заискри от цялото,
търкулнато като кълбо
напред.
Тя ще последва
новото начало,
началото на
Своя Век.
Загледана напред.
© Кирилка Пачева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
