Напред, напред
Кога ли най-накрая ще успея
в живота си да сложа малко ред?
И гледам как „съвременните” хора
не спират и вървят напред, напред...
Изглеждат сякаш знаят си цената,
изглеждат сякаш всичко им е в ред.
Затуй и аз се смесвам с тълпата
и мене таз река да повлече.
И аз с тях опитвам се да крача –
дано да вляза в някой коловоз.
Премигват лудо покрай мен мигачи
и все по-бързо крачи тоз народ.
И всички са мобилни и модерни –
слушалки, телефони и уотсап –
облечени еднакво, с дънки тесни.
Не знаят накъде и те вървят.
Не ме поглеждат и не се усмихват,
погълнати от лудия парад.
От тях едва ли някой се замисля,
че още има хора в този свят,
които пишат думи на хартия
и в плик изпращат своите писма.
Натам, където в пощенска кутия
ги носи още пощальон, от плът.
Че в наш'то детство нямаше уеб сайти,
модерни телефони, интернет.
Но знаехме къде са ни приятелите
и всичко за света! Напред, напред...
06.01.2013
© Мариела Пидева All rights reserved.
