Затворих се със трясък, като книга,
със тежък сюжет и твърде тъжен финал.
На вид красива, като чучулига,
кориците, обаче, бяха от метал.
Напълних чашата си, пак до края.
Отровата бе множко и дори преля.
Да можех тогава някак да зная,
че тичам отново от беля на беля...
Дойде моментът да ми видиш сметката.
Пито - платено. Ресто стискам в юмрук.
Платих ти. С мен не уцели в десетката.
Напук ще живея... На всичкото - напук.
© Анна Станоева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
