Jun 29, 2010, 2:22 PM

Напук 

  Poetry » Other
1816 0 35


Затворих се със трясък, като книга,

със тежък сюжет и твърде тъжен финал.

На вид красива, като чучулига,

кориците, обаче, бяха от метал.

 

Напълних чашата си, пак до края.

Отровата бе множко и дори преля.

Да можех тогава някак да зная,

че тичам отново от беля на беля...

 

Дойде моментът да ми видиш сметката.

Пито - платено. Ресто стискам в юмрук.

Платих ти. С мен не уцели в десетката.

Напук ще живея... На всичкото - напук.

© Анна Станоева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??