Напук
Затворих се със трясък, като книга,
със тежък сюжет и твърде тъжен финал.
На вид красива, като чучулига,
кориците, обаче, бяха от метал.
Напълних чашата си, пак до края.
Отровата бе множко и дори преля.
Да можех тогава някак да зная,
че тичам отново от беля на беля...
Дойде моментът да ми видиш сметката.
Пито - платено. Ресто стискам в юмрук.
Платих ти. С мен не уцели в десетката.
Напук ще живея... На всичкото - напук.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анна Станоева Всички права запазени
