29.06.2010 г., 14:22 ч.

Напук 

  Поезия » Друга
1817 0 35


Затворих се със трясък, като книга,

със тежък сюжет и твърде тъжен финал.

На вид красива, като чучулига,

кориците, обаче, бяха от метал.

 

Напълних чашата си, пак до края.

Отровата бе множко и дори преля.

Да можех тогава някак да зная,

че тичам отново от беля на беля...

 

Дойде моментът да ми видиш сметката.

Пито - платено. Ресто стискам в юмрук.

Платих ти. С мен не уцели в десетката.

Напук ще живея... На всичкото - напук.

© Анна Станоева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??