Apr 22, 2019, 12:35 AM

Напускат ни душите

  Poetry
349 0 0

НАПУСКАТ НИ ДУШИТЕ

 

Напускат ни една след друга души,
регистрирали земна болка, радост,
светли мечти, смразяващи мъгли,
двубои от младост, до дълбока старост.

 

Всяка е искала да бъде безгрешна,
но животът и е прикачил греха си.
Тръгвайки по пътеката поднебесна,
понасят любовта и съвестта си.

 

Горе ще вземат своето причастие.
Ще отговарят на трудни въпроси...
А тук историята ще е съпричастна,
определяйки мястото на своите гости.

 

Но и тя е душа с човешко участие.
Едни изпраща на вечно забвение,
други въздига отново всевластни,
смазали човешки вдъхновения.

 

Истината е „блудница“ ограбвана,
поругана от човешките страсти,
на разстрел не веднъж изправяна,
на подигравки и болки ужасни.

 

Душите ще се връщат, истината
да търсят в непрогледния хаос.
Ще ги посреща злобно суетата,
новоизлюпената вечна младост.

 

Ще ги изправя многократно на съд,
докато те завинаги си тръгнат
и останат забравени там – отвад,
а столетията черни ги погълнат...

 

21 04 2016

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...