beti beti
26 421
Jan 11, 2009, 9:56 PM

"... нарисувах се с твоето име..."

  Poetry
1.2K 2 23

 

 

 

„... напиши върху малки парченца..."

 

любов...

 

как  безумно

се вплитат

ръцете ни нощем,

как душат

изкласили сълзи

в тъмнината,

по пустите покриви...

 

и тъгата разстила се

жертвено...

недокосната,

пареща,

страстна

и молитвена

песен е ласката

от докосната

залезно

жажда...

 

напиши...

 

как затихва

безмълвно дъжда

и замира,

стаено на двора,

напоил  сетивата с тъга

по далечния повей на взора...

 

напиши...

 

за пътеките,

сляли се в брод...

и за времето,

спряло... 

 

пиши ми...

 

върху малки

парченца любов...

 

нарисувах се... 

 

с твоето име...

 

11.01.09

Пловдив

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • beti
    beti
    Милата ми Ани!
    Благодаря ти!
    ... двоен празник празнувам!
    Честит и на теб!

    ... има нещо много особено в точно тези думи... къде ме върна само...
  • Anita765 (Ани Монева)
    Anita765 (Ани Монева)
    всяко парченце
    раздадох
    на вятъра
    нощ след нощ
    до края на лятото
    когато уморено
    и той си отиде
    смутена тъгата
    се върна в очите
    въздухът онемя
    тишината
    се сгуши в ръката
    остана ми четката
    напоена с бяла боя..

    Усещане някакво от думите ти за следрисуване...

    Честит празник на поезията, Бети!
    Прегръдка!
  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    невероятно красиво...и тъжно...приказно стихотворение...
  • Гошето1 (Георги Георгиев)
    Гошето1 (Георги Георгиев)
    Уау, много е нежно и ме накара да мечтая...
  • Melany71 (Светла)
    Melany71 (Светла)
    Браво Бети!Пиши!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0