Нарисувай ми душата

Нарисувай ми душата
върху снежнобялото платно,
нарисувай я като гората
с есенното облекло.

Нарисувай ми душата
в най-топли цветове,
макар и да залязоха слънцата
на вълшебните ни светове.

Нарисувай ми душата
там – на бялото платно,
макар да липсва светлината,
макар да няма за какво.

Нарисувай ми душата
в есен мрачна и студена,
там – обгърната в мъглата
и от спомена пленена.

Нарисувай ми душата
и грешките недей да криеш.
Макар че няма я мечтата,
рисувай и недей да спираш.

Нарисувай ми душата,
с четката я улови,
спаси я с красотата
и я запази.

Нарисувай ми душата
и платното си ми подари,
за да си спомням в тишината
за изгубените светли дни.

София
19.09.2011г.